В динамична среда, в която технологиите променят бизнеса със скоростта на светлината, ролята на HR вече далеч не се изчерпва с административни функции. Днес тя е стратегическа, човешка и технологично ориентирана – едновременно опора за хората и двигател на организационната трансформация.
Милена Атанасова е професионалист, който се движи уверено между тези светове. С над 20 години опит в корпоративната сфера, тя съчетава погледа на филолог, дълбочината на психолог и експертизата на утвърден HR лидер. В последните години работи като People & Culture Business Partner в ARS Bulgaria, където прилага интегриран подход, базиран на човешко разбиране, технологична иновация и стратегическо мислене.
В това интервю Милена споделя как вижда бъдещето на HR, как изкуственият интелект може да бъде съюзник, а не заплаха и защо човешкият подход остава в основата на всяка устойчива организация.
-
Милена, разкажи ни повече за твоята роля в ARS Bulgaria и какво най-много те вдъхновява в работата ти като People & Culture Business Partner.
Благодаря за въпроса, защото в действителност “HR” е широко работно поле.
От една страна ролята ми в ARS Bulgaria е да помагам на хората да работят с удоволствие, независимо дали са в офиса, или пък работят от дистанция. Разбира се, доколкото това зависи от мен.
От друга страна, за да могат хората в организацията да бъдат удовлетворени, следва първо да има ясни правила за работа, добра вътрешна комуникация и прозрачна среда. Така че се грижа и за това.
Като цяло, съм на разположение на хората ми 24/7 за всякакви въпроси, свързани с екипа, ролите в него, работната среда и култура.
-
Как според теб се е променил HR секторът през последните няколко години, особено с навлизането на технологиите и дигитализацията?
Секторът се променя много скоростно с напредването на технологиите, бих казала, че се променя не просто количествено, а и качествено.
Употребата на хартия намалява драстично в световен мащаб, респективно се кумулират огромни масиви от бази данни и тази информация следва да се обработва и използва много отговорно.
Всички HR процеси вече подлежат на дигитализация, стига работодателите да имат волята за това и да инвестират необходимия ресурс. Колкото по-рано го направят, толкова по-конкурентни ще бъдат на пазара на труда. Освен това вече е статистически ясно, че инвестицията в технологични иновации пести на работодателите огромен ресурс – времеви, паричен и човешки.
Отделно, дигитализацията ускорява глобализацията и увеличава процента на хората, които работят от разстояние. Това също води до много по-ниски разходи на работодателите за офис консумативи, ако изобщо използват физически офис, тъй като вече виртуалните офиси и споделените работни пространства са много популярни… Особено за бизнеси, които имат екипи в различни локации по света и у нас.
Също, дигитализацията доведе до много възможности за работа с хора извън страната и до по-лесното намиране на подходящи хора за специфични роли и позиции.
Искрено се надявам и нашата държава да върви в крак с новите тенденции, за да адаптираме законодателството възможно най-бързо спрямо тези промени и да бъде адекватно на случващото се по света и като начало, в Европа.
Отделно, горещата тема сега е AI – наясно сте, че всяка работа, която съдържа повтарящи се действия, скоро ще бъде извършвана изцяло от изкуствен интелект, на базата на промптове (задания, алгоритми), които са създадени от ейчарите.
-
Какви иновации в HR практиките вече са реалност във вашата организация?
Нашата организация работи в доста консервативен бизнес сектор (Застраховане и финанси) и нямаме възможност за бързи промени, тъй като сме зависими от случващото се в държавата, от законодателството и от регулаторните органи.
Това, което инициирах и реализирахме през първата ми година работа в ARS Bulgaria, е 80% дигитализация на HR процесите, като преди това старателно проучихме пазара, подбрахме и имплементирахме подходящ софтуер за целта, а именно Hydrogen.
За да можем да довършим дигитализацията, а именно – да направим т.нар. електронни досиета, електронна трудова книжка и електронното разписване на документи през системата, ще трябва да сме сигурни, че това е допустимо по закон и е пределно ясно как се случва. За съжаление в момента не е.
Затова ейчарите се опитваме да си партнираме с държавата посредством неправителствените и професионални организации – за да можем да прецизираме текстовете в Кодекса на труда и свързаните с него нормативни актове. Нямам представа колко време ще ни отнеме това, но се надявам да не е твърде дълго, тъй като технологичният прогрес не чака България.
„Като психолог, вярвам в здравия разум на човека. Човекът не създава, за да унищожава. Създава, за да подобрява начина си на живот. Така че мисля, че изкуственият интелект много ще помогне за оптимизацията на бизнесите, ще обедини част от тях и като цяло ще направи работата на човека по-лека.“
-
Какво е твоето мнение за употребата на изкуствен интелект в управлението на човешките ресурси?
Мнението ми е много положително. Като цяло аз съм оптимист по природа и смятам, че всичко зависи от нас хората. Или поне по отношение на цивилизацията и средата, я която живеем. Дали ще използваме атомната енергия за електричество или за масово унищожение… Дали ще използваме изкуствения интелект за подобрения или за оръжие. От нас си зависи. Но все пак съм психолог и вярвам в здравия разум на човека. Човекът не създава, за да унищожава. Създава, за да подобрява начина си на живот. Така че мисля, че изкуственият интелект много ще помогне за оптимизацията на бизнесите, ще обедини част от тях и като цяло ще направи работата на човека по-лека.
И, да, за некомпетентни и технологично неграмотни хора скоро няма да има място на трудовия пазар. Това е нормално при технологичния прогрес, затова е важно всички да учим постоянно.
-
Как си представяш ролята на HR след 5 или 10 години?
Ролята на HR винаги е била стратегическа и винаги ще си остане такава.
Технологичният прогрес може само да подпомогне ейчарите да излязат от адмимистраторската си функция и да се съсредоточат върху важните неща, а именно – върху стратегията как да привличат правилните хора за техния бизнес и когато го направят, как да мотивират хората си да работят по-добре и да се развиват в организацията, за да може и самият бизнес да се развива конкурентно на пазара.
В този смисъл, HR след 5-10 години няма да е много по-различен от сега. Просто ще бъде по-технологично грамотен и ще има необходимите инструменти, за да направи работата си още по-ползотворна за хората.
Leave A Comment