Generation Z workforce

Някъде измежду споровете с Милениалите на тема дали да носим скини или широки дънки, някъде измежду заучаването на хореографии за TikTok видеа и изобретяването на техен собствен и „вървежен“ жаргон, Поколение Z неусетно порасна, завърши и е готово да се влее в работните редици. Всъщност… готово ли е? Ако за поколение Милениал с пълна сила важеше твърдението, че най-големият им страх е свързан с „adulating“ (социалното съзряване), какви страхове терзаят Поколение Z и какво ново може да предложи тази генерация на своите работодатели?

Описвани от световните медии като „твърде зависими от социалните медии и смартфоните“ (The Atlantic), „неспособни да общуват лице в лице“ (BBC), „разглезени“ (Forbes), „нетърпеливи“ (LinkedIn), „неспособни да се фокусират“ (Business Insider), „прекалено чувствителни“ (Medium), „несъгласни да работят по-дълги часове и да приоритизират работата“ (The Wall Street Journal), „пристрастени към социалните медии“ (Psychology Today). Но също и като „добре запознати с технологиите“ (CNBC), „ангажирани със социални каузи“ (Harvard Business Review), „с иноваторски дух“ (Business Insider), „толерантни и приемащи“ (Forbes), „адаптивни и устойчиви“ (Bloomberg), „изискващи прозрачност и яснота“ (The Wall Street Journal). Поколение Z или Джен Зи са едновременно нещо добре познато и нещо съвсем ново в професионалния контекст. И е възможно работодателите да се намират в леко недоумение как оптимално и конструктивно да използват всички характеристики на това поколение. Надяваме се, че тази статия ще успее да очертае някои полезни насоки.

Поколение Z – страхуват ли се да пораснат?

Работата е дълбоко и неразривно свързана с концепцията за социална зрялост. За да разберем до каква степен Поколение Z е готово да тръгне по своя кариерен път, първо трябва да отговорим на въпроса до каква степен то се чувства социално зряло. Мнозина го определят като поколение, засегнато от „синдрома на Питър Пан“ – отказващо да напусне спокойното русло на детството и да се впусне в често осеяния с несигурност живот на възрастните. Дали Поколение Z само се инфантилизира като защитен механизъм, или това е резултат от средата, в която му се налага да съществува?

За липсата на желание да пораснат и да поемат отговорностите, които се свързват с живота на възрастните работещи хора, можем да съдим по избора на терминология, която Джен Зи използват. Поколение Z е кохортата, родена между средата на 90-те години на миналия век и началото на 10-те години на този. По-възрастните зумъри следва да са завършили своето висше образование и да се превръщат в основна част от младата работна сила. Поколението използва социалните мрежи за своя платформа и често можем да срещнем да борави с модерни термини като “girl dinner”, “hot girl summer”, “clean girl aesthetic”. Дори такива, свързани с класически корпоративни концепции като “girl boss”. Общото на всички тези термини е думата „girl” – момиче. Момиче, а не жена. Значи ли това, че Поколение Z е изградило образ за себе си, който е свързан повече с младостта и по-малко със зрелостта и нейния антураж – стабилна кариера?

През 2017 г. е проведено интересно проучване сред университетски студенти, всички от които над 18 години. Попитани дали се приемат за възрастни, те отговарят и да, и не. Според тяхната възраст, те попадали в категорията на възрастните. Но всички те отбелязват, че не им достига символичният опит на това да се почувстват наистина възрастни – стабилни финанси, брак, деца. Без тези компоненти, тези млади хора не успявали да се почувстват възрастни за постоянно. Вместо това, те изпитвали малки моменти на това да си възрастен, – когато си купиш автомобил, или започнеш нова работа – които им давали само временно усещане за това да са зрели. Това и други проучвания по темата заключват, че за поколенията Милениали и Z е трудно да се идентифицират с идеята за социална зрялост.

И въпреки това, искат или не, зумърите са новата и свежа доза работна сила в корпоративния свят. Те идват със свой уникален списък от умения и очаквания. За да привлекат, задържат и максимизират потенциала на тези млади специалисти, работодателите следва да разбират добре тази динамична и интересна генерация.

Технологична вещина и адаптивност

Едва ли ще попаднете на проучване на поколението, което да не засяга темата за тяхната дигитална грамотност. Това е първата генерация, която се е родила в среда с достъп до всички модерни технологии. В резултат на това, зумърите умеят да боравят с лекота с нови технологии и със същата тази лекота да се адаптират и към всички иновации. Според проучване на Dell Technologies, 80% от Джен Зи се чувстват напълно подготвени да работят с най-иновативните технологии в бъдещата им кариера. Генерацията не изпитва трудности и приема радушно нови дигитални инструменти и платформи. Дори ги предпочита пред традиционните методи, които намира за тромави и времеемки.

Pew Research Center посочва, че 95% от тийнейджърите имат достъп до смартфон. Това допълнително подчертава колко добре те са запознати с технологиите и идеята за глобална свързаност, което ги прави подходящ избор за позиции в технологични и дигитални поприща.

Социална ангажираност

Един от най-важните критерии при избор на кариера за зумърите е работа, която да е в баланс с техните собствени ценности и етика. Това поколение е силно социално ангажирано, подкрепящо каузи и неприемащо неработещото статукво. Според проучване на Deloitte, половината от работещите Джен Зи са избрали кариерата си на база това да не е в разрез с ценностите им. 74% предпочитат да работят за компании, които изразяват открито позициите си по социални въпроси (LinkedIn). Това поколение е силно привлечено от компании, които демонстрират социална отговорност, екологична устойчивост и толерантност към всички социални прослойки.

Баланс между работа и личен живот

Тъй като зумърите поставят силен акцент на своя морал и етика в кариерен контекст, логично е и че това е генерация, за която приоритет е здравословният баланс между работа и личен живот. Според проучване на The Workforce Institute at Kronos, за 70% от анкетираните този баланс е по-важен от размера на заплатата. Според тази статия в LinkedIn, гъвкавостта играе изключителна важна работа за зумърите, затова и те са привлечени от възможности за дистанционен или хибриден модел на работа. Това никак не е изненадващо предвид факта, че това поколения премина през дистанционен модел на учене, а и е дигитално грамотно от ранните си години.

Сплотеност и толерантност

Зумърите са израснали в глобален, макар и дигитален свят, поради достъпа до интернет отрано. Ето защо за тях толерантността и приемането на всички хора е важна ценност, която те пренасят и в своите очаквания към работата. Задържането на таланти от тази генерация означава създаване на сплотени и приемащи работни екипи, в които се окуражава толерантността, а различните гледни точки са добре дошли. Малко над 70% от зумърите биха искали да работят в среда със силен колективен дух (Center for Generational Kitenitcs), а едва 17% биха обмислили работни предложения от компании, които не демонстрират култура на приемане.

Постоянно усъвършенстване

Друг начин за компаниите да привлекат таланти от Поколение Z е чрез предлагане на възможности за усъвършенстване и овладяване на нови умения. Зумърите добре знаят, че те не са най-подготвените и опитни специалисти на пазара на труда. За да има баланс, те предлагат своята готовност и желание да учат и да придобиват нови soft и hard умения. 76% от зумърите приоритизират работата за компании, които могат да предложат яснота при кариерното израстване, както и менторство и възможности за растеж (LinkedIn, 2022).

В заключение

Някъде измежду нападките към Милениалите за обсебването им с „Хари Потър“, носталгия по 90-те и BuzzFeed тестовете, някъде между определенията кое е “riz”  и “slay” (готино), Поколение Z успя да порасне и е тук да изиска нов корпоративен ред. Въоръжено със своята емпатия, социална ангажираност и технологични познания, това поколение предлага на работодателите потенциал, който може да донесе иновативност и успех във всяка работна организация и индустрия. Ето защо за работодателите е важно добре да разбират желанията и очакванията на тези млади хора, тяхната нужда да отстояват ценностите си, да се колаборират, да са гъвкави, но и тяхната нужда да бъдат направлявани и подкрепяни.